За кризите и възможностите – Янис Варуфакис (2020)
С участието на
Коронавирусът разтресе икономическата система и е сочен от мнозина като главен виновник за икономическите затруднения днес. Икономистът Янис Варуфакис обаче предлага един по-задълбочен анализ на случващото се, чиито корени се простират до недалечното минало. В тази видеоконференция Варуфакис коментира и много други интересни теми: какво не ни казват за европейския спасителен пакет за борба с последствията от коронавируса; Брекзит; какво се случи в гръцката СИРИЗА в нощта след референдума и други.
Отчитането на стагфлация се обяснява така: При нова безработица от 2% се губи 2% от производството на стоки, и 2% потребление. Но държавата дава 50% от предишните възнаграждения на тези безработни, под формата на помощи. И така потреблението не спада с 2%, а с 1%. Следователно се появява потребление което не отговаря на произведеното. Което се проявява като инфлация, след като потреблението е с 1% по-голямо. Тук обаче не се отчита внос-износ, спестеното и изтегленото от банка, поскъпването на енергията, промяна на лихвата, пропадане на реколтата, и т.н. Ами ако тези безработни нямат помощи, а почнат да харчат спестени пари или заеми, и потреблението им изобщо не намалее? Освен това на пазарът може да има 500 кг домати, а потреблението да е за 550кг, на каква цена ще се откажат излишните потребители, на цена само с 10% отгоре ли? Или обратното, на пазарът им 550 кг домати, но потреблението е спаднало, все едно с 10% безработица, и потреблението за 500 кг., тогава само с 10% ли ще им спадне цената? Но заради стагфлацията, се отрича кейнсиянството, социалното, планирането, и дадоха рецептата пазарност. СВОБОДЕН ПАЗАР. ГОЛЯМАТА ДЕПРЕСИЯ Е ЗАДЪРЖАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО: Борсите рухват от спукан финансов и икономически балон, след кредитен пик. Понеже борсите работят с кредит, бизнесът чрез борсите и банките. Банките губят и плюс това са притиснати от искащи да теглят. Първо от фалиралите, след това от невярващите на банките. А всички отпечатани и съществуващи банкноти са били 30 пъти по-малко от всички депозити. А само 40% от масата банкноти са имали възможност за златно покритие. Ако е имало 10 милиарда долара в банкноти, то златото в златният резерв е било за 4 милиарда долара. Това унищожава част от ликвидните пари и потреблението, увеличава лихвите, спира заемите, спестяването логично(без него и кредитите. Банките помагат да има капитализъм, те връщат спестеното от капиталистите, обратно да отиде на пазарът, чрез кредитиране. А само спестено под дюшекът, прави липса на пари, следователно спад на цените. Спад на цените прави ниски номинални печалби. И щом заемите са номинални, те няма как да се върнат. ПО ПРИНЦИП БОГАТИТЕ СПЕСТЯВАТ ПОТРЕБЛЕНИЕ, и банките им помагат да се върне на пазарът, за още печалби. Така световният дълг расте и с богатството – спестено потребление. ЕТО ЗАЩО МАРКС Е ИСКАЛ КАПИТАЛИЗМЪТ(ИНВЕСТИРАНЕТО) ДА НЕ Е ЧАСТНО. Маркс харесва инвестирането(капитализмът), защото то разделя трудът, което е много производително.
Има едно популярно клише, което се използва, когато се търси оптимистичен поглед към една криза – че китайският йероглиф за „криза” се състоял от две части: опасност и възможност. През 1959 г. Джон Кенеди в една своя реч лансира този превод и след него мнозина политици, учени, оратори от всякакъв калибър, го повтарят през годините. Малцина знаят обаче, че този превод е неверен. Истината е, че китайският йероглиф за криза, според запознатите лингвисти и синолози, включва понятията „опасност” и „критична точка”. Но да, кризата е възможност да се пробудим, да се стреснем и да проявим политиката изчистена от лъжи и заблуди, от пропаганда, отвъд пропагандата и утвърдената парадигма довела кризата и възможният край. Кризата отслабва организацията статуквото, и има възможност освобождение от статуквото. МАРКС е смятал капитализмът за криза, тоест за възможност за революция.