Кремиковци – снимка за спомен (1999)
Майсторски поднесена от Николай Волев снимка на Кремиковци. Този филм е заснет в годината на приватизацията на предприятието за скандалната сума от 1 долар.
„Виждаме и пещите, и овехтелите машини, и работниците с черни лица… Изглеждат като тъжни коминочистачи – очите им трескави, жестовете – отчаяни, цигарите – димящи… Излъчват омерзение – намекват за комбини, за далавери из кабинети и фирми, но си траят. Страхуват се. А иначе бачкат като животни. И жени виждаме как се бъхтят. Насред Кремиковци – оранжерия. Истинска зеленина. И не домати, а бенджамини, папрати, филодендрони и дори банани! Оазисът изглежда по-добре поддържан от Ботаническата градина в Балчик. И далеч-далеч по-добре от женските бани на комбината-зомби. Мургавият огняр/чистач е техният повелител. Сладур, сякаш току-що изскочил от неореализма – витален, сладкодумен, непосредствен… И той си има своите сексуални мъдрости – особено набавени от пребиваването в „Съюза“ (Русия)… Играе си с котки и кучета. Дори знае името на Николай Волев. За разлика от шефа си, който пък е наясно с испанския и чат-пат с други езици. Доста симпатична жена, видимо информирана, в упор говори за фирмите на входа и на изхода, за корупцията, за проблемите на приватизацията… Не й пука. По-смела е от всички мъже във филма накуп.“ https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/2717
сценарист и режисьор: Николай Волев; оператор: Красимир Михайлов; звукорежисьор: Момчил Божков; монтаж: Ралица Тодорова, Младен Стоянов; изпълнение на кавал: Малин Алендеров
