Посвещение (Партизани, партизани) – Петър Чернев (1974)
Посвещение (текст) Защо си мисля тази вечер за вашият безсмъртен бой? Защо ви виждам отдалече във оня веженски усой? Защо задъхано по склона вървя след вашата колона. И страшно искам аз, и страшно искам аз да бъда с вас! Да бъда с вас! Партизани, партизани – легендарни синове на полета, на балкани, на села и градове. Партизани, партизани на челата със звезди. От вашите кърви проляни свободата, свободата се роди. Изгрейте в мойта малка песен като големи знамена! Живейте в моя ден чудесен със свойте светли имена! И нека с вашата колона вървя на времето по склона. И нека с моя глас, и нека с моя глас да бъда с вас! Да бъда с вас! Партизани, партизани – легендарни синове на полета, на балкани, на села и градове. Партизани, партизани на челата със звезди. От вашите кърви проляни свободата, свободата се роди. Свободата се роди!