Силата на общността / The Power of Community (2006)

Документалният филм „Силата на общността“ е вдъхновен, когато Файт Морган и Пат Мърфи предприемат пътуване до Куба през август 2003 г. Същата година Пат е започнал да изследва и да говори за скорошното достигане на връхната точка в производството на петрол в световен мащаб. През май Пат и Файт присъстват на втората среща на Асоциацията за изследване на петролния и газовия пик – европейска група на геолози и учени, която прогнозира, че човечеството е в опасна близост до изчерпването на половината от световните петролни ресурси.
Когато научават, че Куба е загубила над половината от вноса си на петрол след разпадането на Съветския съюз през 1990 г. и е оцеляла, двамата искат да видят как е успяла да го направи. През лятото на 2003 г. посещават редица градове в Куба и намират, че това, което кубинците наричат „специален период“ е нещо поразително. Файт решава, че трябва да документира случилото се в Куба, за да остане свидетелство за направеното.
И двамата искат да научат повече за прехода на Куба от големи земеделски стопанства, зависещи от изкопаемите горива за производството на пестициди и торове, до малки органични ферми и градски градини. Страната изживява прехода от силно индустриализирано към устойчиво общество. Куба се превръща за тях в жив пример как една страна може да се справи с това, с което всички ние рано или късно ще трябва да се справим – загубата на ограничените ресурси от изкопаеми горива.
През есента на 2003 г. Пат и Файт имат възможност да се върнат в Куба, за да проучат нейното селско стопанство. Това се превръща в едно прекрасно пътуване. Обикалят целия остров и се срещат с много фермери и градски градинари, с учени и инженери. Това е повече, отколкото са се надявали. Започват да набират средства за трето пътуване, за да снимат в Куба. Привличат към каузата и Грег Грийн – режисьор и оператор на документалния филм „Краят на предградията“, който също е приютен в сайта ни.
„Силата на общността“ е готов през 2006 г. и е отличен с множество награди. Целта на филма е да даде надежда на развития свят, който скоро ще се изправи пред последствията от изчерпването на петрола, и да премахне предразсъдъците в съзнанието на американците спрямо кубинския народ, показвайки го такъв, какъвто е. Създателите на филма го постигат, като показват хората, разказващи своите човешки истории пред камерата.
Това е история за тяхната всеотдайност към независимостта, история за триумфа над несгодите, история за сътрудничеството и надеждата.
Няколко кубинци изразяват убеждението, че живеейки на остров с неговите природни граници, за тях е било по-лесно да осъзнаят, че природните ресурси са ограничени. Всички, работили по създаването на лентата, се надяват, че виждайки този филм хората ще погледнат на света, в който живеем, като на друг, много по-голям, остров.