Невидимите хора (2015)

Знаете ли, че 48% от хората в България са в риск от бедност или социално изключване? – с този потискащ въпрос, съобщаващ данни на Евростат, започва документалният филм „Невидимите хора”. Той показва, че просията не е личен избор, а драма.

Авторският екип е: Калин Първанов – сценарист, Руслан Трад и Николай Драганов. Пътят от работата и дома до оставането на улицата е кратък – при фатално житейско обстоятелство разстоянието се взема средно за 14 дни, са изчислили експертите по темата.

В България възможността да се оцелее, когато човек стигне до просене, е по-малка, отколкото в някои други южноевропейски страни. И няма как да е другояче – 80% от хората у нас получават доходи под издръжката на живот. Готовността на българите да си помагат не е по-малка, отколкото в други страни, но капацитетът им да дават е несравнимо по-малък. Следствие от трудната борба за оцеляване е и износът на просията извън нашите граници.

„Участието ми във филма увенча една моя стара идея, която намерих шанс да реализирам чрез този проект – казва един от авторите на кинолентата, журналистът Николай Драганов. – Искахме да покажем точно тези „невидими хора”, които всеки ден подминаваме по улиците или по-точно ги виждаме, но ги забравяме 3 сек. след като ги отминем. Двамата ни герои във филма са на улицата в резултат на икономически причини, имотни измами, социално декласиране или лични драми, в по-общия смисъл – от деиндустриализацията на държавата и рязкото съкращаване на работните места. Авторите са се стремили да разчупят табуто или неолибералното схващане, че просещите хора са на улицата, защото са направили този избор сами, че това е тяхно лично решение. Такива словесни щампи нямат нищо общо с истината.“

Източник: http://bgnes.com/laifstail/kino/4365616/