Вода за продан / Water Makes Money (2010)
Филмът разглежда често катастрофалните последици от приватизацията на водата – благо, върху което частните компании спекулират или искат да спекулират. Това се случва, за съжаление, когато водата се превърне в бизнес. Филмът документира методите, използвани от мултинационалните компании, за да превърнат водата в пари. Изпъква примерът на Франция, където мултинационалните компании Суез и Веолия (в момента собственик на „Софийска вода“) са доставчици на водата на 8 от всеки 10 души, но съвсем не се справят успешно. Факт е, че множество общини вече искат да се отърват от двете фирми и да се върнат към публичното управление на водата. Лошо качество на водата, безразборно увеличение на цените и непрекъсната злоупотреба с фирмения монопол – това са обвиненията, отправяни от множество граждани и общини срещу двете корпорации.
Но ето, че и самата столица Париж решава да се завърне към общественото управление на водата. Филмът ни информира върху еволюцията на феномена на ренационализацията, показва ни урока от Париж и как мултинационалните компании спекулират и се разширяват. Но преди всичко се опитва да изпрати окуражаващо послание: водата може да се управлява от обществото и няма нужда да бъде приватизирана.
Не съм гледал филма,но Париж възстанови договор на веолия за 20 г. Оказа се че злоупотребите на общинарите са в пъти повече от тези на частниците. Бехаберието на държавните служители е еднакво на всякъде. Аз съм 100% за държавен монопол над водите, ама ценза за служител не изисква морални качества а тапия за образование.
Изгледах този филм с мисълта за приватизираните на 100 % ЕРП-та и за концесиите за вода в София и още няколко града. Нека някой попита Стефан Софиански защо даде водата на софианци, която слиза по гравитачен пит от язовира до града, на някаква чужда компания. Нека попитаме и юпитата на Сакскуборготски защо продадоха 66 % от ЕРП-тата и Симеон Дянков с началника си ББ, защо продадоха останалите проценти ???