Опитът да се предаде с няколко изречения какво представлява филм на Адам Къртис е обречен на провал. Британецът е създател на нов жанр, наречен телевизионна есеистика, която се отличава от обичайните телевизионни форми. Този жанр представлява уникална комбинация между представената полемично теза на автора, въздействащи исторически кадри и добре подбрана музика.

Успехът и репутацията на Къртис като култов документалист се дължат главно на това, че успява да съчетае областите на политиката и икономиката, идеологията и културата по уникален начин. Самата обширност на разглежданите теми би подтикнала много други автори към загубване и към сътворяване на публицистични бози.

Обща тема на филмите на Къртис е историята за това как се провалят идеите за обществена промяна. Във филма „Векът на Аза“ той набляга върху култа към индивидуалността през 20-и век и историята на рекламната и PR индустрията. „Кутията на Пандора“ разглежда краха на мечтата за въвеждане на научно-рационален ред във Великобритания, САЩ и Съветския съюз, а „Силата на кошмарите“ изследва корените за налагането на политическия мит за всемогъщия враг. Въпреки сериозността на темите филмите съдържат и много забавни елементи.

Според документалиста Адам Къртис кървавите конфликти в Конго са пряко свързани с епохата на колониализма и тактиките, които белгийците са използвали, за да държат в подчинение месното население.

Къртис обича да насочва вниманието си към социални явления, които поради една или друга причина попадат извън обсега на традиционната журналистика. Широтата на темите и представянето им пред мейнстрийм аудиторията на Би Би Си е трудна задача, изискваща хирургическа прецизност и внимание. Опасните посоки, в които може да се тръгне са тривиализиране на темата, създаване на т.нар. плашило – изкуствена хипотеза, която трябва да се опровергае, и, разбира се, флирта с конспиративните теории – нещо, което той сравнително сполучливо успява да избегне, макар и често да се движи на ръба.

Прочетете цялата статия ТУК