Токсична Сомалия: другото пиратство / Toxic Somalia : l’autre piraterie (2010)

На плажа на Мареег, 350 км северно от Могадишу, монотонно разбиващите се вълни донасят със себе си страх от смъртта. Всички тук си спомнят за дългата 6 метра цистерна, корозирала от солената вода и изхвърлена от морето в един слънчев ден през 1997 г. Със сигурност не този е първият ден, в който започва трагедията, която и до днес създава жертви в Сомалия, но тогава жителите на селищата по брега откриват обяснението за странните кожни обриви, малформациите при новородените и раковите патологии, които се разпространяват в района. Това са ужасните последствия от десетилетия незаконно изхвърляне на токсични отпадъци край сомалийските брегове от организираната престъпност с безсрамното съучастничество на западните правителства. Възползвайки се от хаоса на гражданската война, която от началото на 90-те разкъсва страната, те не се поколебават да сключват дяволски договори с местните военни милиции: пари и оръжия срещу позволението да изхвърлят безогледно в морето силно отровни вещества. Това се случва в Сомалия на президента Али Махди Мохамед, предпочитаната цел на множество кораби с отрови. Стотици стоманени бидони, пълни с всякакви опасни отпадъци, потъват в Индийския океан само за 8 долара на тон (някои твърдят, че се е стигало дори до 2,5 долара…), докато цената за изхвърлянето им в Европа стига до 1000 долара. Колосален бизнес, който превръща африканската страна в най-голямото морско сметище в света.

Когато големите европейски кораби се показват на хоризонта, жителите на крайбрежните селища започват да се разболяват и умират. Но въпреки това, тероризирани от въоръжените банди и изтощени от глада, хората в Мареег дълго време не осъзнават, че са жертва на отровите. Дори оплакванията на рибарите за странни метални отпадъци в мрежите им, изглеждат като зли слухове, на които не бива да се обръща внимание. В крайна сметка смъртта в Сомалия е чест посетител, защо да се впечатляват толкова? После някой започва да разбира и да задава въпроси.

През март 1994 г. журналистката на RAI3 Илария Алпи е убита в Могадишу, докато разследва международния трафик на отрови към африканските страни. Убийството остава неразгадано.
През 2005 г. цунамито в Индийския океан удря и сомалийското крайбрежие. Огромните вълни преобръщат морето, разчупвайки ръждясалите бидони, заровени в дълбините, и разнасяйки по плажовете тонове олово, кадмий, живак, медицински и радоактивни отпадъци. Една трагедия, която сериозно засяга здравето на хиляди сомалийски граждани. Инфекции, заболявания на дихателните пътища и тумори надвишават десетократно средните. Един от показателните случаи е в района Пунтланд, където след цунамито излизат наяве токсични отпадъци, заровени само на няколко сантиметра под пясъка.

Отровите не пощадяват крехката морска екосистема. Жителите на района северно от Могадишу продължават да сигнализират всекидневно за стотици умрели риби в резултат от замърсяването на морето.
Този феномен докарва до глад хиляди семейства на сомалийски рибари.
Затова изглежда крайно иронично, когато международният печат споменава за Сомалия само когато някой европейски кораб попада под ударите на тъй наречените „пирати от залива Аден“. Днешните корсари са децата на вчерашните рибари. Те започват да нападат корабите, за които подозират, че пренасят отровни материали и често изискват милиони евро откупи, обещавайки да използват парите за почистването на бреговете от отпадъците. „Нашите брегове са опустошени“ – казва шефът на сомалийската група, която през 2008 г. отвлича украинския кораб MV Faina – „Смятаме, че тези пари са нищожни в сравнение с унищожението на нашето море.“
Картината става все по-неясна: КОИ СА ИСТИНСКИТЕ ПИРАТИ?