Хората: Зърнено-фуражно предприятие – град Ловеч (1987)
Кадри от живота на работниците в късния период на социализма в България. Документален филм на Студия „Спектър“ по поръчка на Обединеното зърнено-фуражно предприятие – град Ловеч. Режисьор Кирил Илинчев.
Когато утопията на Маркс ВЕЧЕ НЕ БЕ УТОПИЯ, БКП и КПСС утопистите, се заеха да изпълнят дясната утопия НЕОЛИБАРАЛНОТО. НУЛА ДЪРЖАВА, НУЛА ДАНЪЦИ, ЗА НУЛА КОРУПЦИЯ И МЕГА ПРОСПЕРИТЕ ЗА ТЯХ СИ. Има един филм с калоянчев и наум шопов, радичев, „ЗАПЛАХАТА“. Има и Стената с Иван Иванов. Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество („ние имаме работа с недоразвито общество“, „Социализъмът е едно недоносче“) и се начертава рамка на ново обществено устройство – демократично начало на държавата („отива се на принципно ново, където държавата не е главният фактор, а главният фактор са хората“, „очевидно демократизъма и гласността ще вземат широки размери, но когато хората разберат какво работят и какво получават“). Икономическата рамка също се променя („онова съдържание, което се съдържа в западните фирми, концерни, напълно нас ни удовлетворява и без него ние не можем да разгърнем фирмената организация“, „без конвертируемост на нашата валута ние не можем да вървим напред“) от държавно планиране към елементи на частно стопанство („частна практика на всички лекари в свободното време“). За целта се предвиждат промени в конституцията и държавното устройство („отива се към деполитизиране на икономическите отношения и търговските отношения“, „народното събрание, нова конституция, нов устав“). Отчита се трудността на начинанието („Обстановката е изключително тежка. Ще бъде тежка поне година, година и половина, може би две“… „За една страна, малка като България, едно разтърсване… ще бъде фатално“). Тодор Живков: Събитията в Унгария и Полша, се развиха по наш сценарий. (има предвид цветните революции за демокрация, подпомогнати от москва-горбачов, кгб и цру, вашингтон) …. Мао е съгласен с идеята на Сталин за увеличаването на класовата борба след събарянето на капитализма. Мао доразвива тази идея и стига до извода, според който в преходния период между събарянето на капитализма и окончателното въвеждане на комунистическото общество именно комунистическата партия и нейните кадри, функционери започват да играят ролята на буржоазия, която има интерес от възстановяване на капиталистическото общество. Целта на културната революция е именно това: сваляне от власт на комунистическата номенклатура, превърнала се в нова буржоазия. БКП-КПСС подписват още 1975г. за краят на социализмът, уплашени от китайските събития, подписват хелзинските споразумения – спират развитието си като икономики, като научно и модерно развитие, и като идееен заряд. спират разпространение на тези идеи следучениците и студентите..