И в онзи ден убиха щастието / …e quel giorno uccisero la felicità (2013)
Преди 25 години един малък човек с черна кожа не се предава пред „силните на деня“. Тома Изидор Ноел Санкара казва, че политиката има смисъл, само ако работи за щастието на хората. Показва с личния си пример, че политиката е служба, а не власт или лично обогатяване. Подкрепя каузата на бедните, на жените и на различните. Осъжда престъпната власт на големия бизнес. Пренебрегва правилата на един свят, основан на конкуренцията, който винаги наказва смирените и работещите, и от който се обогатяват само кукловодите на този глупав цирк. Изкрещява с цяло гърло, че светът е на жените и на мъжете, на всички жени и мъже, и не е правилно много, твърде много хора, да се опитват единствено да оцелеят, докато гледат отдалече живота на малцина избраници.
Убиват го и се опитват да изтрият всеки спомен за него. Но Санкара продължава да живее!
Така е. Идеите не могат да бъдат убити. Мечтите не умират. Посетите семена дават плод.
Тази история е истинско вдъхновение. Благодаря ви, документални!
Такива хора никога не доживяват до старини.