Във вечността / Into Eternity (2010)

Египетските пирамида са на 5 000 години, а най-старата пещерна рисунка е едва на 30 000 години. Можем ли тогава да прогнозираме и да гадаем какви ще бъдат хората след 100 000 години, 3 000 поколения след нас?

„Във вечността“ е необикновен  документален филм за това какво ядрено наследство може да намери цивилизацията на земята толкова надалеч в бъдещето, колкото е животът на отпадъка, който оставяме след нас.

В света в момента, коментира един от учените във филма, има между 200 000 и 300 000 тона ядрени отпадъци, които се съхраняват във временни хранилища. Това са хранилища, които не са защитени от големи катаклизми или човешка глупост.

Документалната история на датския режисьор Майкъл Мадсън разказва за първото и засега единствено постоянно хранилище в света, Онкало („място за криене“ от финландски) на 300 км от Хелзиники. През 2020 година Онкало ще стартира и ще бъде запълнено и запечатано с ядрен боклук до 2100 година. Времето, през което този отпадък ще бъде опасен за живите същества, е 100 000 години.

Още за филма тук: Горичка