История под булдозери (2012)
Независимо от ненатрапчивостта на формотворческите си похвати, а вероятно тъкмо поради това, този спокоен филм довежда зрителя до безнадеждно вцепенение. Защото се докосва до фундаментални въпроси на съвременното ни битие, като крушението на нравствените ценности, ерозията на емоциалността, пренебрежението към човека – и в живота, и в смъртта. Деликатното разминаване между пазителите на властта и носителите на духа, емблематичното отсъствие на масите, безропотно скрити в булдозера, с който зариват родовата си памет, сълзите и гордостта на предците си, перспективата да погледнат отвъд нивото на асфалта…
И въпреки това, филмът носи кълновете на надеждата. Заради упоритата всеотдайност на археолозите. Заради ненатрапчивото им упорство в човечността. Откровеният им коментар към случващото се. И емоционалния им срив при настъпването на булдозера…
Този филм достига до вас с разрешението на авторите. Благодарим!
Sram i pozor na Bulgaria sus takiva Kulturno istoricheski lichnosti na vlast.
Vie pitahte li bulgardkiat narod dali e suglasen da mu zarivate kulturnoto nadledstvo, i ne mi se kriite zad vashata magistrala..nachini vinagi ima za tezi koito si vurshat rabotata suvestno!
Az sum bulgarin ,i tova e obshto bulgarsko nasledstvo, a ne e VASHE LICHNO za da se razporejdate sus nego kakto vi e doshlo!
Negramotnostta i prostotiata tuk namat krai?!
Sram me e zaradi vas i vashata naglost!
Mahnete se sus dostoino ot tam, i daite put na hora koito paziat i mileiat za bulgarskoto, ne vi e tam na vas miastoto!
Много е трудно да се подберат по-малко гневни думи, за да се опише личното усещане.
Това е филм-притча, филм-откровение.
Това е истината за абсолютното пропадане на България в интелектуален и нравствен план.
И никакви магистрали и псевдоценности, прокламирани от политическия ни „елит“ не могат да скрият тази ужасна истина.
Мисля си, че няма възможност за излизане от тази опустошителен разпад.
Дано все пак бъдещето успее да ме опровергае и да изтрие сълзите в честните очи на археолозите…